Нямаше циганки. Нямаше лято.

Редицата имаше ъгъл.

В действителност чупката бе огледало

за фокуса кой и кого е излъгал.

 

Имаше баене. Имаше уроки.

Нямаше смела отсечка,

чието  преброждане да е опозиция

на “Бай, да не те срещне мечка!”.

 

Нямаше време. Но имаше чакане.

Имаше девет сезона,

в които  три-четири сбъркани празника

сами си подрязаха клона.

 

Имаше сядане. Нямаше ставане.

Нямаше даже безсъние.

Циганско лято в деветия месец

седеше на собствени тръни.

 

Афористично и стегнато! Ей такива ми харесват - седящите на собствени тръни! ; )))

Благодаря ти за "включването" и съпричастието.
По тръните ще се познаем. Понякога по червилата и други подробности;)

седналият на тръни))))

ех Уфффе, интересно стихо с привкус на философска лирика...
и с малко джин, около унция...тоник от теб..от мен мляс хех

...и циганското лято имат право на любов

Щом циганското лято си е отстояло правото на любов, трябва да бере плодове, а не тръни;)
Наздраве!