Без майтап. Казанова съм. Казанджиев Стократов. Все ми бъркат фамилията. Повтарям, повтарям, че не съм Сократов, но няма файда. Като са се хванали за тоя Сократ..., ще кажеш, че са го чели. А дамите... ами...хилят се. Статистиката също не е на моя страна. Показва, че всяко увеличение на броя на философите води до рязко намаляване на математиците. По традиция още от древността. Аз съм чиста проба математик, вече изчезващ вид. Безсилен да отстоявам фамилията и професията си в този враждебен философски настроен свят, който извращава науките, реших да направя нещо за личното си име и достойнство. Да ударя в земята адашите, предимно тези, които се кичат с името ми в преносен смисъл. Преквалифицирах се и защитих докторска дисертация по психология на тема ”Квазиобективни иновации на  фрустрирани екземпляри Homo Mathematicus и мимикрията им в агресивна флиртуваща среда”. Купих си илюстрован наръчник по Кама Сутра- последно допълнено издание, но спрях до раздел  “Ласки и други докосвания”, защото по природа съм миролюбив човек и не желая да осакатявам дамите заради едните пози. По изчисленията ми вероятността да попадна на гимнастичка- пълнолетна, но не в късна коксартрозна възраст, камо ли на жена-каучук е 1: 6 957 891,733. Изчетох всичко от библиографските справки и търсачките с ключови думи “Казанова”, “Дон Жуан”, “плейбой” и “феромони”. Преминах двумесечен  курс по правилно пиене на английски чай. Научих казачок и други танци. Накрая се обърнах към най-доверените си хора- мама и татко- за опреснителен инструктаж по кавалерство:

      - Мамо тате, има ли нещо, което сте пропуснали да ми кажете, като не броим следното: целуването на ръце, придържането на летящи врати пред лицата на дамите, изпълняването на хамалски дейности относно палтата и багажа им, елегантно сервиране на неприятните новини и прочее лесни за запомняне галантности? Комлиментите съм ги отрепетирал.

      -Пръв вдигай носните им кърпички от пода - рече мама, настроена сантиментално от един ретрофилм.

     -Ъ...гнус ме е, но добре!

     -Те изтърват чисти кърпички бе.

     -Айде, айде, детето да не е боклукчия! Сега ползват хартиени. Толкова хартии се пускат на земята, ще ги обърка коя-чиста, коя-мръсна. Достатъчно е да се съгласява с всичко, което кажат и да ги изкарва десет години по-млади! -отсече татко.

      С нетърпение дочаках първата салонна проява-литературно четене на свещи. На поканата пишеше: “Вход с вино и свещници. Свещичките от нас”. Отидох. Още на входа получих шамар от непозната дама. Придържайки и вратата, съм застанал неуважително с ляв полупрофил към нея. Следващ шамар ми залепиха, когато друга се поля с вино. Аз грабнах една красива салфетка и започнах да я подсушавам. Оказа се, че съм взел прясната, още неизсъхнала творба на най-модерния в тези среди художник-творец на миниатюри под съпровод на поетични рецитали. Трета дама се опита да ми издере очите, защото столът ми скръцна по време на вълнуваща пауза сред строфите на любимия и автор. Не, това сякаш не се случваше с мен. За да изляза от конфузното положение, притворих изразително очи, уж... и реших да поспя- както други присъстващи. Не би. Опитах се да  броя овце наум, но вместо тях визуализирах дефилиращи гневни дами с овчи къдрици. Предпочитах поне една овца, която да броя многократно. Унесох се в мечти... Някой ме ръгна с лакът в ребрата:”Срамота, Стопътев, да спиш при такава лирика!”. За пръв път някой ми произнасяше фамилията ако не вярно, поне синонимно. Стреснат, скочих и неволно изкрещях единственото си желание в момента: “Овца-а-а!”. Срещу погледа ми се облещи една дама. Няма да разкажа какво стана после. Има го във вестниците. Търсете  заглавия със Сократов.