Чистокръвен човек. Няма как да е същият.
Две ръце - десет пръста. Пресолено от смях.
Той наостря уши, докато се прегръщаме
и зарива с копито смело ланшния сняг.

После грабва лопата да копае в душата ми.
Две лица – две наопаки. Вади бримка-синджир.
Смесва картите с листите, от морето накапани,
влива в мен сок от ягоди, имплантира всемир.

Проглушава ми темето с музика за обичане.
Север – юг: в три посоки. Връщане за гнезда.
На студения клон като славей ме срича, но
аз отричам, не помня лодката при луна,
тази същата, топлата, приютила неверие:
с гръб – към дъно. Отгоре плаче нов листопад.
Няма връщане, казва, за суеверните.
Те не искат. Не могат да погледнат назад.

Той се връща. При клоните. Сменя ручея в стомните.
Долу – връх, горе – бездна. Бриз залива деня.
Приютява се лунната светлина в катакомбите.
Раните правят място на пресни гърла.

На рога си забол е звезда в отчаяние.
Грее нощ – зазоряване. Свири струнен сюжет.
Няма как да е същият. Чиста кръв за спасяване
оцелява единствено сред дълбокия лед.

....
После грабва лопата да копае в душата ми.
Две лица – две наопаки. Вади бримка-синджир.
....
Той се връща. При клоните. Сменя ручея в стомните.
....
Няма как да е същият. Чиста кръв за спасяване
оцелява единствено сред дълбокия лед.



поздрав
Валя

Поздрав най-сърдечен!

Публикувай някой път снимки на стомните при ручея.
Моля те, моля те, моля те!
{}

ДА!!!
Уффф, че хубавооо!...
:))

Благодаря за възклицателния поДАРък! ;)
Честит Хелоуин!
{}

от един чистокръвен;)
и
прицелен
в
десятката
с у д о к и с т хи хи

Ако знаеш какво судоку съм ти приготвила))) Не судоку, ами судокусудоку. Почти 4X4. С азбука вътре;)

Здравей!

...Той се връща. При клоните. Сменя ручея в стомните.
Долу – връх, горе – бездна. Бриз залива деня...
Благодаря ти !

БЛАГОДАРЯ !

Благодаря, Звездичке!
Време за смяна за ручеите!
{}

Аз съм ти благодарна за гостуването.
Зарадва ме много!

чисто стихотворение ми е сред любимите ти

Изчервих се от удоволствие.
(Дали да не го оставя за последно публикувано тук, м?. Или поне за тази година? Чудя се и не мога да реша. Време ми е за паузи. Отдавна ми е време).

{} {} {}

моментът...и аз така се спирам от месец, ето целия октомври изкарах с крак на спирачката
време за пауууза след аплаузите {}

))))))
Други, по-препатили хора от нас, разправят, че било като крастата - като се разчешеш веднъж, докарвало нови сърбели. И било заразно с... лудостта си ;)
Човек сам ако не се спре, не знам (
)))))
;););)

Чудесна извънземна фантазия!

хубаво!
Поздрави!

Погледнато от такъв ракурс, чистокръвното нещо ми заприличва на еднорог, ама казва ли ти някой...
;)
Здравей!

Здравей, giminibilibob! Тъкмо ти ми трябваш - за компетентно мнение. Преди малко се върнах от кино: "Градът" с/на Бен Афлек. Честно казано, данданията ми дойде малко повече и горката героиня Клеър не ми беше убедително драматична. Е, стрелбите бяха ефектни, не може да им се отрече. Пък и Афлек, (т.е. Дъг) беше очарователен в старанието да `и се прави на/от добрите момчета. Обаче нищо ново нямаше там за мен. Както и да е. Аз от кино не разбирам, така че по-добре да си млък!вам! ;););)
Прегръдки! Очаквам новите ти открития! (Май ще ме направиш филмов фен, като едното нищо)
{}

и на мен ми е от любимите! Неподражаемо стилна поезия създаваш, Уфффи! А за паузите...Често и на мен ми се допаузирва, подържа малко, пък... ми мине:))После пак така... За себе си незнам, но за теб знам- радост ми е да те чета! Разбира се, не само на мен!Та може да погледнеш и от тоя ъгъл- на читателя, какъвто също си- любимо неща ли са ти паузите на тези, които обичаш да четеш?:)
Прегърната Прелест!
{}

Благодаря, Инди! Това го пуснах заради Хелоуина. ) Иначе не обичам на читателя да се представят стари неща и доста взех да избягвам. Е, понякога се изкушавам, ама не е гот. Пък и предпочитам да чета. Особено в "Туризъм". Радвам се на всички хора, които пътешестват и заради мен. Хубаво е. Също и когато другите споделят любими картини, снимки, музика, филми. Мисля, че заради съсподелянето си направих този блог преди няколко години. Да чета, не толкова да пиша. Но то си е краста. Към поезията съм станала много взискателна и се ядосвам на себе си. Най- се впечатлявам от философската и пейзажната лирика, може би защото са рядко цвете. Социалната не ми действа така ударно, както бих искала. Вяла работа. И тя рядко срещана. Любовната също. Все по-рядко намирам в нея неща, които "да ми бръкнат в мозъка". Еднообразно ми идва. Дежавю. (Ама не съм виновна бе! - повредено ми е читателстването, трябва да ида на доктор). Творбите за деца и кратките форми (повечето) обаче са очарователни. Това - да.
Казано накратко: вече и за читател не ставам, тюх. Трябва временно да се изнеса оттук. Обаче се хванах сама, че се зачитам в "Спорт". Виж ти!
Да млъквам, че да не ме бият после;););)
Да, част от любимите ми автори "се покриха". Няма страшно;) Имам им книгите. Или са ми пратили файлове;)

Минути за реклама на поет: прочети Nadita например! Има още много от незабелязаните, но за тях - друг път.

Прегърната си, Приказнице!

Благодаря, че сподели за кино изживяването си! Не съм гледала филма.
Аз също не съм експерт, но си мисля, че всеки разбира от кино, от своето кино, от това как даден филм преминава през сетивата на всеки по различен начин.
Дано наистина помагам в превръщането ти във филмов фен-това е страхотен комплимент.
Прегръдки и до скоро четене!

Да! Откакто те чета, започнах да обръщам повече внимание на киното. Преди гледах филми само когато имам "настроение" за това. И предимно документални. Криминалета - за разтоварване, т.е. за да позная "убиеца" преди края, но и те ми станаха "еднакви";) Много рано почнах да го откривам пусти престъпник, все по-рано)))) Филми като "Забриски пойнт", "Горчива луна", "Четири сватби и едно погребение" и тем подобни, които не си приличат, - гледам често, но при мен "често" е относително понятие. )

До скоро!
{}

И така до края на стихотворението. Безпощадна поетична дисекция!
След такива сита наистина може да ти се повреди читателстването, за добро :)

Благодаря ти за вчувстването. Почти бях започнала да да се броя за виновна заради тази повреда(.
Много поетичен псевдоним имаш. Хареса ми.
С поздрав най-сърдечен!

Ирония на съдбата - поетичен псевдоним на човек, който не може да върже една рима :))) За сметка на това пък съм фанатичен потребител и повреден читател ;)

)))
На поетична душа рими `и не трябват. Римите са само едно от средствата.
Добре дошли в Клуба на повредения читател;)

разполагам с толкова много време...сега ще прочета отново всичко от блога Ви.
Поздрави и прегръдки!Благодаря за радостта, предвкусвам я.

Благодаря, мила eien! Почувствах се като на сцена.

За мен е удоволствие да попадна на Вашия блог .
Нещата ,които чета тук много ми харесват.
Поздрави.

Коментарът Ви ми достави радост, joysii, благодаря!
Поздрав най-сърдечен!

На студения клон като славей ме срича, но
аз отричам, не помня лодката при луна,
тази същата, топлата, приютила неверие:
с гръб – към дъно. Отгоре плаче нов листопад.

Зарадва ме, че си забелязала тази творба.

{}

до болка...

Поздрави!

Благодаря за тази реплика, Фрея! Да, всеки го боде от "собствен" Еднорог)

Здравей!

Невероятно СИЛНО.

Благодаря, Мима! Щастлива съм, че стихотворението ти е допаднало!
{} {} {}