Постинг
11.03.2012 16:31 -
За любовта към диваците и луковите глави - 4 част
Автор: ufff
Категория: Хоби
Прочетен: 6038 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2012 19:01
Прочетен: 6038 Коментари: 8 Гласове:
13
Последна промяна: 25.03.2012 19:01
Тази част е дълга. Който няма нерви, да не отваря страницата.
Не усетих как мина времето. Стана година от последната ми публикация за "диваците". Предстои да тръгна на ново фотоловджийство, а още не съм се отървала от старите кадри. Беше ме примързяло да пускам 4-та част, признавам си. И все пак... докъде бяхме стигнали?! Май че до минзухарската "изневяра" спрямо кокичето. Така си беше. Колчем видехме минзухари, задължително между тях се гушеше по някой и друг стрък синчец, не кокиче, макар че кокичетата бяха много. Да си кажа още нещо. Странно ми е защо дядо Вазов пише: Малко цвете съм в полето,
аз съм синият синчец любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Никога не съм срещала синчец в полето. Виждала съм незабравки. Или Вазов говори за друго цвете, или аз нещо бъркам цветята.
На горната снимка се вижда един цъфнал синчец - взех да го наричам "синковец", но повечето пъти го откривахме във вид, наподобяващ див зюмбюл заради все още неразтворените цветчета (тюх, че неясно фото!):
Беше като батална сцена: всякакви стръкове се бореха с ланшната шума. Ето тук един минзухар как пробива листо:
Да не забравя да приложа сравнителния "анализ" на видовете:)
Пътьом се натъкнахме на коприва и хайдеее - по торбичките. Вкусно лекарство. Още същият ден отиде по предназначение:
А как трудно се устоява на изкушението да си тръгнеш от брега с колекция камъчета! Невъзможно е. Тайфата започна да събира интересни екземпляри, оглеждайки находките една по една. Аз обаче не. На мен всички камъни са ми интересни, пък и ми трябваха с практична цел, затова си награбих цели шепи (сещам се междувременно за един "колега" от Лаком дол, но той не е бил никак практичен):
За какво ми бяха камъчетата ли? Ами за аранжиране на моите плантации от кактуси и други сукуленти. Кактусите не са по темата, обаче не мога да се въздържа да не ги покажа. Понякога сериозно си омръзваме с тях и някои ми казват „Сбогом завинаги” (тяхната сметка!), та се налага да бучвам нови по олиселите места. През зимния сезон те трябва да се отглеждат на студено (без замръзване) - така ги провокираме да цъфтят.
Най-после вкъщи. Добре дошли, настанявайте се! От диваци преминаваме на питомци - стайните лукови глави. Събрах в обща съдинка зюмбюла и белия гарвански лук (иначе е като плевел, повече сведения: ТУК) - само по случай снимките. После ги разделих; имам чувството, че не сe харесват взаимно - нищо, че си подхождат.
При изгрев и залез изглеждат драматично:
Много исках да си отгледам жълт орнитогалум - да си другаруват с белия. Даже приготвих луковица.
Не би. Цъфна нещо хилаво, което е неудобно да бъде заснето. А трябваше да изглежда като това ТУК.
С цел миналогодишната тема да добие "актуално звучене" (както казва една приятелка), следващите снимки направих тези дни.
На сцената е африканският ми синчец (Scilla violacea или Ledebouria). Домашен любимец, който у дома цъфти, когато му хрумне. Прави го някак белезникаво. На камбанки.
Следва нещастното мускари (всяка година се подновява, иначе подивява), което беше ситуирано до поставките за балконски сандъчета и стоически издържа внезапния мартенски сняг .
Дожаля ми, внесох го вътре. Светна му пред погледа ;) Стайната модификация ухае нежно и приятно, някак ретро (като метафора на завоалиран "Арт Деко"), докато дивият му събрат, макар красив, не е цвете за мирисане.
Имаше още едно, но то прецъфтя и вече върза плодчета със семена. Ето как светят на несполучливата снимка.
Не усетих как мина времето. Стана година от последната ми публикация за "диваците". Предстои да тръгна на ново фотоловджийство, а още не съм се отървала от старите кадри. Беше ме примързяло да пускам 4-та част, признавам си. И все пак... докъде бяхме стигнали?! Май че до минзухарската "изневяра" спрямо кокичето. Така си беше. Колчем видехме минзухари, задължително между тях се гушеше по някой и друг стрък синчец, не кокиче, макар че кокичетата бяха много. Да си кажа още нещо. Странно ми е защо дядо Вазов пише: Малко цвете съм в полето,
аз съм синият синчец любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Никога не съм срещала синчец в полето. Виждала съм незабравки. Или Вазов говори за друго цвете, или аз нещо бъркам цветята.
На горната снимка се вижда един цъфнал синчец - взех да го наричам "синковец", но повечето пъти го откривахме във вид, наподобяващ див зюмбюл заради все още неразтворените цветчета (тюх, че неясно фото!):
Беше като батална сцена: всякакви стръкове се бореха с ланшната шума. Ето тук един минзухар как пробива листо:
Да не забравя да приложа сравнителния "анализ" на видовете:)
Пътьом се натъкнахме на коприва и хайдеее - по торбичките. Вкусно лекарство. Още същият ден отиде по предназначение:
А как трудно се устоява на изкушението да си тръгнеш от брега с колекция камъчета! Невъзможно е. Тайфата започна да събира интересни екземпляри, оглеждайки находките една по една. Аз обаче не. На мен всички камъни са ми интересни, пък и ми трябваха с практична цел, затова си награбих цели шепи (сещам се междувременно за един "колега" от Лаком дол, но той не е бил никак практичен):
За какво ми бяха камъчетата ли? Ами за аранжиране на моите плантации от кактуси и други сукуленти. Кактусите не са по темата, обаче не мога да се въздържа да не ги покажа. Понякога сериозно си омръзваме с тях и някои ми казват „Сбогом завинаги” (тяхната сметка!), та се налага да бучвам нови по олиселите места. През зимния сезон те трябва да се отглеждат на студено (без замръзване) - така ги провокираме да цъфтят.
Най-после вкъщи. Добре дошли, настанявайте се! От диваци преминаваме на питомци - стайните лукови глави. Събрах в обща съдинка зюмбюла и белия гарвански лук (иначе е като плевел, повече сведения: ТУК) - само по случай снимките. После ги разделих; имам чувството, че не сe харесват взаимно - нищо, че си подхождат.
При изгрев и залез изглеждат драматично:
Много исках да си отгледам жълт орнитогалум - да си другаруват с белия. Даже приготвих луковица.
Не би. Цъфна нещо хилаво, което е неудобно да бъде заснето. А трябваше да изглежда като това ТУК.
С цел миналогодишната тема да добие "актуално звучене" (както казва една приятелка), следващите снимки направих тези дни.
На сцената е африканският ми синчец (Scilla violacea или Ledebouria). Домашен любимец, който у дома цъфти, когато му хрумне. Прави го някак белезникаво. На камбанки.
Следва нещастното мускари (всяка година се подновява, иначе подивява), което беше ситуирано до поставките за балконски сандъчета и стоически издържа внезапния мартенски сняг .
Дожаля ми, внесох го вътре. Светна му пред погледа ;) Стайната модификация ухае нежно и приятно, някак ретро (като метафора на завоалиран "Арт Деко"), докато дивият му събрат, макар красив, не е цвете за мирисане.
Имаше още едно, но то прецъфтя и вече върза плодчета със семена. Ето как светят на несполучливата снимка.
Пробвах да отгледам на балкона и други лукови глави: ацидантера – като ТАЗИ, еухарис – като ТОЗИ, лахеналия – като ТАЗИ – тц!, само пускаха зелени листа и дотам. Но аз тъпо и упорито пресаждах ли, пресаждах оцелелите им луковици за идната година.
Е, сега като „изядохме главите на луковете”, май време е за грудки. Друг път.
Тъй като съм крива зодия - рак - може да се изкуша и антипролетно да пусна есенни снимки от най-близката гора. Тази, която се вижда от северния ми прозорец.
гледай кого довея вятъра - имам нерви за няколко такива дължини...ама сега се затюхкак най-вече как не станах една варненка та да си обикаляме двете по брега и да тъпча ( също общо с Лаком дол) всякакви камъчет по торби и джобове и после да си ги хвърляме в моренцето...ех)
цитирайmartiniki написа:
гледай кого довея вятъра - имам нерви за няколко такива дължини...ама сега се затюхкак най-вече как не станах една варненка та да си обикаляме двете по брега и да тъпча ( също общо с Лаком дол) всякакви камъчет по торби и джобове и после да си ги хвърляме в моренцето...ех)
Нищо не си изгубила. Варна само отстрани изглежда добър за живеене град. Скъпотия, теснотия (от строежи - чак и в Морската), постоянно прегрупиране на к`ви ли не (групи, групировки, групички, мани-мани, като особено многобройни са тези от по един човек - тип фурнаджийска лопата }}} ) и думи, думи, думи (parole, parole, parole). Чудя се как е оцеляла по някоя "лукова глава" - ей тъй, за красота.
Камъните - сещам се и за друго предназначение, ама нали сме миролюбиви пусто...
тъй, за красота;))
те малките камъчета преобръщат колата, а също и дискомфортно в обувката се навират, но пацифизмът ни на грудки (от лалета примерно) само мирни и красиви приложения им намира;))
( и аз така пароля, пароля
цитирайте малките камъчета преобръщат колата, а също и дискомфортно в обувката се навират, но пацифизмът ни на грудки (от лалета примерно) само мирни и красиви приложения им намира;))
( и аз така пароля, пароля
martiniki написа:
тъй, за красота;))
те малките камъчета преобръщат колата, а също и дискомфортно в обувката се навират, но пацифизмът ни на грудки (от лалета примерно) само мирни и красиви приложения им намира;))
( и аз така пароля, пароля
те малките камъчета преобръщат колата, а също и дискомфортно в обувката се навират, но пацифизмът ни на грудки (от лалета примерно) само мирни и красиви приложения им намира;))
( и аз така пароля, пароля
Добре, че е то, моренцето! С прилежащите му камъни и "луковици".
Парола: "пароля си"))
{}
В някои крайща на България я наричт синчец, затова и той уточнява... :)
Поздрави за красотата, опитите с нея и любознанието!
цитирайПоздрави за красотата, опитите с нея и любознанието!
Благодаря ти за ценното сведение! Имаше да се чудя какво бъркам. За метличината не се сетих, признавам си.
Радвам се, че срещам съмишленик в твое лице! Личи, че обичаш природата, че я познаваш.
:)
цитирайРадвам се, че срещам съмишленик в твое лице! Личи, че обичаш природата, че я познаваш.
:)
Много добро попадение !
цитирайpanazea написа:
Много добро попадение !
Благодаря, Panazea!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол