Новата ми придобивка се побърка да цъфти. Въпреки балконския дискомфорт. Изпитвам тих ужас, откакто прочетох, че можел да стигне 1,8 м в стайни условия. Сакън! Не и сред теснотията вкъщи.

            По всичко личи, че моят абутилон е от вида “канарче”(Abutilon Canary Bird), но ми трябват още доказателства :).  Той е братовчед на хибискуса, ружата, памука и… бамята. Семейство Слезови (Malvaceae), мда. Често го наричат Стаен клен и Просфорник. Абутилон в превод от арабски означава „даващ сянка” и май наистина може да прави това, когато порасне).  При първото си запознанство с това растение установих, че не  е добре човек да си завира носа в цветовете – носът става добре опрашен и мнооого жълт.

            Ето снимки на  „младежа”:

Тук е качен на балконския парапет, но само докато позира.

Друг изглед:






Тук е на нормалното си място:

Научих, че абутилонът е обилен водопиец, пък и трябва често да се тори. Много обичал тор за домати. Не че знам с какво се торят те. Хм! Да му имам вкуса! Не обичал да стои на течение. Че кой обича! Цъфти най-добре, когато му е тясно на корените. Явно от зор го избива на друго място. Много добре. Нямам място за големи саксии.

            Какво беше още? А, да. Пролетно време трябва да му се прави нова прическа – драстично подстригване. Слава Богу! Така никога няма да стигне застрашителните два метра. Не и вкъщи. Няма да му разреша. Когато се преселя в замък, тогава. И има много врагове (горкият!) – могат да го нападнат какви ли не гадинки - въшки, белокрилки, забравих им названията на всичките. 

           Руснаците го наричат канатник, защото е влакнодайно растение (!). В някои страни от него се правят въженца, платове за чували и тем подобни неща, а отпадъците от производството стават суровина за хартия. Семената съдържат масло, което може да се ползва за технически цели. Роден е в Бразилия, където се среща на туфи (въх!) и редки горички (брех!),  но много обича да пътешества. По всичко личи, че особено му харесва в Индия и в някои африкански райони. Според източниците тези места също се натискат да са му родина. Не знам дали са. Добре де. Щом е дошъл у нас, значи тук също му харесва. Не му търся родината, защото не смятам да го връщам обратно. Едно от правата ми е свободата на придвижване и няма да лишавам другите (включително абутилоните и т.н. сенкодаващи) от него.

           Ако моят вид е наистина Canary bird, значи е създаден през 1890 г. от викториански градинари. Понася добре други цветя в съседство и даже се сприятелява с тях, което означава, че е толерантен към различните.

           Който не харесва точно този абутилон (моя), може да разгледа хорските снимки на други модели. Тук:  кликни.

      

и забавен при това - какъв материал е инспирирал;))) или то си е от прическата на притежателката ;))

(особено онези в сянка) са нескончаем извор на вдъхновение, но заниманията ми с фотографско изкуство (при мен думата изкуство да се чете в кавички) са инспирирани - познай от кого? - да, точно така, от тебе;)
Благодарности за което! Нищо, че не подозираше ).
{}

с вкус но изкуство ти желая - ( да не вземеш само да сготвиш красавеца, колкото и ааааа бути(л)ков да е ;))))

не срещнах сведения, които да насочват към кулинарната му употреба)))))))). Интересно дали някой не го е пробвал все пак! Допускам, че горчи, та затова няма да опитвам).
Имам и едно бутилково минидърво, но то е Ятрофа подагрика, със сигурност отровно. Някой път ще го снимам специално за теб ).Тюх! Защо не се ориентирах към балконски домати понееее! Или балконски+балкански лапад сред морския климат. Пуста естетика;)!

да взема да се сдобия и аз с такваз красота :) докато не са вдигнали ръце от щенията ми за гъста растителност вкъщи :) Ха, здравей ми, че и цветята да здравеят!

Не мога да се въздържа от похвален коментар. Не стига, че растението е уникално красиво, ами и представянето му от неговата стопанка (или слугиня, не знам) е художествено произведение! :)

страхотно!
като всичко при теб ))

И най- ми хареса от цялата клипната армия абутилони!:)) Като разгледах армията, разпознах , че и майка ми отглежда един оранжево- червен и ...наистина расте много, но пострижките решават проблема!:)) Майтапа на страна, но една приятелка имаше в хола си декоративен...бор!:)) До тавана! Уж децата да го садели някъде, подмятали го насам- натам- искаш ли борче, ама защо не искаш, къде да го денем, що да го сторим и...така си заживял и зарастял в тях...:))
Прелестна стопанка, прелестен абутилон!)
{}

Мила дружке, ние ще победим - венсеремос! Ако останалите домашни обитатели искат да изхвърлят цветята ни, ще трябва да го направят заедно с нас (нЬл тъй!). Дерзай, сдобий се! Ако не си намериш екземпляр, още при първата пролетна (или още есенес) фризура на моя, ще ти завъдя такъв ). Макар да се оказва, че това растение не е създадено баш за нас с теб. То било за меланхолици и песимисти (нещо, което не сме) - за тонус. Това "откритие" ми попадна в един руски сайт за фен шуй - материя, от която хабер си нямам, но следя за "обща култура" ;)
Прилагам извадки от статията: "Пропускайки енергията на домашната атмосфера през слънчевите си филтри, абутилонът я трансформира в топла, добра, слънчева енергия на радостта, любовта и творчеството... Добре е растението да го има там, където живеят меланхолици и песимисти, хора, често изпитващи недоволство. Благодарение на стайния клен атмосферата вкъщи ще започне да внушава на обитателите весело настроение, състояние на душевен подем" и т.н.
Уплаши ме единствено онова, за творчеството. Не ща да ме подтиква към творчество; и без това графоманите са прекалено много за малката ни държавица))))))))
Целувки ти пращам!
{} {} {}

Здравей, приятелю Gor! Коментарът ти ми достави радост. Хубаво е, че си тук!
Моята длъжност май е три в едно: стопанка, слугиня и приятелка. Но предимно приятелка).

И аз се изпопритесних :)))))) тъкмо поовладяхме положението с графоманските пориви в наш'то семейство :) но пък безспорно е красавец и ще си го потърся, че откъм цъфтящи още има какво да се желае при мен (хич не ги слушам аз, Ако и засега възраженията да са наум :)))
Целувкииииииииии

Здравей, здравей, мила!
Не знам дали е страхотно, но е от сърце;)
Жалко, че след откъсване цветовете съхнат бързо. Иначе можеше да си произведем достатъчно за ония гирлянди, с които танцуват хавайските момичета. Много щяха да ни паснат, когато танцуваме поезия (намигване за посветените в тази терминология).
p.s. След малко смятам (ако не ме примързи) да пусна творбата, посветена на въпросното изкуство;););)

Много си мила, Indi! Ще предам на цветето, че си го харесала). Видно е, че това канарче е омешано с още нещо, защото забелязах, че на другите абутилони шапчиците в основата на цвета са зелени, е, и червени, както при вида Kentish Belle, най-често срещания фотомодел в ботаническите справочници и списанията. А при моя са жълти като цветчетата, затова не личат на снимките, но ги има.
Борче - може! Виждала съм и стайна круша;) - има видове, специално създадени за целта. Дет` се вика: от всяка круша цвете не става;).
Поздрави на майка ти! Радвам се, че имаме еднакъв вкус!
И на теб поздрави! И прегръдки!
{] {} {}

За честта на вашата фамилия мога да споделя, че никога не съм възприемала нейните членове като графомани (няма начин!), поради което ще се радвам на всичките ви творчески пориви (както се радвах и досега).
С почитания!

За пръв път чета такова забавно описание на растителен вид! Ако и специализираните издания поднасяха информацията по този начин, бих се отдала на отглеждането на цветя с по-голям хъс. Не ми вървят цветята... Дали защото съм зимна зодия (четох го някъде) или по други причини, не знам, но ми е мъка, мъкаааааааа!

Виртуална приятелко, благодаря ти, че се включи в тази тема. Не се смятам за специалист по цветята и затова не бих посмяла да дам съвет. В началото и моите не вървяха (меко казано). Постепенно някои се пригодиха към домашната обстановка, други си заминаха безвъзвратно. Опитах се да отглеждам и някои плевели, които ми изглеждаха красиви:). Струва ми се, че цветята са като самостоятелните хора - не обичат да се трепери прекомерно над тях, искат от време на време да бъдат оставяни на спокойствие. Дори проявяват собствено мнение. Противно на логиката на сезоните, скоро цикламата вкъщи образува три цвята. А аз бях намалила поливането, за да се отдаде на заслужен покой (вече цъфтя) - както си е по книгите. Да, не разбирам настроенията на цветята понякога. Но съм сигурна, че точните цветя сами ще те изберат. И разберат).
С поздрав най-сърдечен!

китайска роза (аман от китайски неща, заринаха ни ;) ) - обаче наистина става високо! има да расте, да цъфти - благодат е :)
Поливай го с любов! :)

И аз ги бърках, щот` са от една фамилия, обаче листата им са различни. Пък и моят хибрид няма зелен прицветник, ами жълт и хептен на нищо не прилича. Накрая може да излезе, че родината му е Китай)))))))
Поливам, поливаааам! Май хвана семенца. Ще поживеем, ще видим;)
{}

/вкл и на коментарите - готини сте!/
Не че абутилона не ги заслужава - опазил ме Бог!;)
Имай предвид, Уф, че трябва и да им се говори - аз на моите мушката много им говоря - поощрявам ги, възхищавам им се и т.н. И почти не им се карам!:):):)

Аааа, по-всичко личи, че си разбирач на цветята. Трябва да им се говори, да (ама тихо, да не става купон за съседите). И да се милват.
;)

и да се милват както при децата, това си го пропуснала в писанието, не че е проблем, де.../и бършейки прах от листенцата им/.

Аз минах по тойзи път, когато плавах с караблите...мм, да знаеш каква кабина-градина имах, хи...
и доста си попрочела видно е, няма лошо, то така се става и занаятчия, в хубавия смисъл на думата, дето се казва еснаффф по цветята.

друг еснаффф по цветята:)))

А иначе графоман не беше ли от парагвайски произход...ще питам чичко гугъл.:))

Ето, това се казва естет на цветята. Ес-наф: "наф" на малтийски означава "знам", язък, че думата не произлиза от това и че "ес"-ът в случая не означава Европейския съюз. Тюх!))))))
Питай Гугчо, ще ти отговори за думата;)
Пък една бивша състудентка разправяше, че за нея графоман било "ма`ам (перките) по Графа" - ама тя си е софиянка, зат`ва.
)))

остави ги тез, софиянци, Уфффе...от голямото село са..."на Елин Пелин прототипите:
" Ей, ллеле копелле моча ми се"... )))))))))

един византиец от по-малкото село пхех

Аааа, немой да ми обиждаш бившите състуденти! Наш`та шарена група не си я заменям за друга, йок! Ни софиянците (някои вече не са в България), ни народа от другите градове. Все едно ни бяха избирали с конкурс по пасване на характери, а не с кандидатстудентски изпит. Не подозираш как ме просълзи. Две момичета не са между живите, ееех, отидоха си от света млади, преди доста години (.
Затова, речено е, да се радваме на приятелите, докато са край нас.
А... светът е глобално село, нали знаеш.


Здравей!