една костилка ми заседна
из ребрата
поиска тя ядрата ми
да пръсне
помогнаха и - бръкнаха
там с пръсти
взривиха я
но само тишина
се утаи

дори не се прекръстих

изпрах си мозъка
изгладих си очите
поех към себе си
далеч
преди разсъмване
да изпреваря зимата
в гърдите
на деня
и стигна пулса си

докато не е стъмнало

Забранява се всякакво стъмване на пулса, я чуй как бие на пролет :)

Бие, та чак избива)))

Just like you! Аnd Dostoevski also! :)))))))))))
Здравей, Уффиииииииииии!!!

аз направо ги love! И like също)))))


Ама откога си имаш блог тъдява бе?
Радвам се да те видя!
{}

освен да се повторя - много ми хареса. много ядрено - така вътрешно ми подейства :)

Ненадейното ти гостуване ме зарадва до ушите. Още повече, че твоите творби отдавна са ми в "избрано"-то из компа.
Драго ми е, че ядрата ни са в синхрон.
Добре дошла!