Зелена ниша. Бели придихания
и няколко пътеки към небето
между дърветата, по дланите разстлани,
които можеха да приютят лицето ми.

Сълзи - смола, роса и песъчинки
крепят света отвън, а той се рони,
пътува към очите на снежинките,
които зимата ще налепи по клоните.

Но има време дотогава. Стисвам лятото,
преди да отлети като хвърчило.
Един конец от него ще се мята
в ръцете ми, докато имам сили.

Извън фунията на Хронос
зеленее лято.
В гора от длани.
И стълби.

От опашка на хвърчило.

–––––––––––––
Прривет, ufff ! :)))

Ех, че хубаво си го казала! Браво ти!
Благодаря!
И
нека да е лято!

{}

Поздрави от мен.:)

колко кратко и дълго

Тазгодишното лято да ти е най-хубавото от всички досегашни!

:)

този конец има собствено мнение май, но и ние си имаме сили още;)

Усмихна ме - благодаря, Уф!:)

приютила хвъчилата на детството ни.

()
от едно непораснало дете;)

Онова, което мога е, да Ви предложа наи-искрено - приятелството ми!

Пък и още е лято;)

Прекрасни думи, Ахимико!
Зарадва ми и се почувствах лятно (топло) и вече не ме е страх от жегите, щом си имам прохлада, благодаря!
)

Мила Еien! Сигурна съм, че можете да пишете стихове. Не знам защо смятам така. Просто съм сигурна и толкова! ;)
Благодаря Ви за приятелството! То е скъпоценност!

Поздравления!

благодаря!
:)

обещала съм ти дълго циганско лято...
:)
Поздрави
Валя

Хубаво есенно лято се точи ).
Благодаря ти, Валя!;)

Уффф, че е хубаво...:)
Привет!
:)))))

Дарче, драго ми другарче, особено ми е приятно да те засека в блога!
Добре дошла! Настанявай се удобно;)

(Научих нова рецепта за щрудел;). Някой ден ще те почерпя - но не виртуално).

Радвам се да те чета!
:)