Той
не се опитва да ме променя.
Чува погледа,
вижда думите
и чете кожата ми.

Харесва неугледния ми нос
и всичките мои нокти.

Той, той, все той
никога не замества моето име
с имената на други жени.

Не ме разхожда между звездите,
само хваща ръката ми навреме.

Седим на тесния плаж,
опрели гърбове.
Той
чете вестник,
аз
решавам судоку.
Говорим си
чрез скърцащите песъчинки
помежду ни.

Истинският!

и някак ми е познат...

(судоку)

Този ще да е истинският;)
)

откъде ли? ;)
Вероятно го има някоя книга, защо не)))))))

Все едно видях лирическите ти и се потопих в магията им.

здравей, приятелче!)
Отдааавна не бях `влизала` в блоговете и се бях затъжила. Радвам се, че се обади. И се радвам, че им влезе под кожата. На лирическите)
И въобще - радвам ти се!

"Мога да обичам" е точно само на песъчинка разстояние от "обичам"... И защо понякога ни коства цял живот да пропътуваме пътя от единия до другия атом?!Заради морето помежду им ще да е! ; )

Море в средата, плажове по периферията и време, през което да ги прекосим. Хубаво, че имаме някакъв избор;)
{}

Не ме разхожда между звездите,
само хваща ръката ми навреме.

Уфффич...радвам се, че те познавам...
не само визуално...докоснах душата ти...
отскоро...поне така ми се струва, мила...

Ти си от онази рядка порода хора, които не разрешават на никого да посегне на детето в душата им.

играта АРТ/ гелъри /;)

;););)

Говорим си
чрез скърцащите песъчинки
помежду ни.

доки

Ами да. Някой път така правим (да не ни се надяваш).
;)