Той беше добър човек.

Всички жени го обичаха, но никоя
не се влюбваше в него.
Нито в четвъртък, когато
ги канеше на вечеря.
Нито през август,
когато ги водеше на море.
Особено не се влюбваха,
съвсем никога,
когато им помагаше да се пренесат в новото си
жилище или
правеше секс с тях (ако те нямаха друг),
камо ли когато
им сервираше закуската в леглото,
ремонтираше бравите им,
пазаруваше вместо тях,
разхождаше кучетата им и галеше
котките им,
децата им,
снимките им,
косите им,

обаче

Тя го срещна на плажа.

- Все така ли мразиш изгревите привечер? - попита го.
- Не, вече не - отговори и. Той.
Тя видя острие на нож, тъжна костенурка, зелен пясък и нещо като пламък, нещо като пламък
в очите му.
И се влюби в него.
Ей така.
За нищо. 

собено за известно време!

това не бях чела!

изгревите привечер, ммммммм, на морето ;))

И други не си. Но ще ги прочетеш;) Ако не в блога, в писмата)

,,И се влюби в него.
Ей така.
За нищо. ,,


ех,че хубаво...:)и аз това се опитвам да му обясня ,но (не мога да разбера защо)не ми вярва...
мъжка му работа:)чудак:)

Да знаеш, вярва го, но се прави на интересен;)
))))

ако е за нещо, няма да е влюбване!:)
Пък и виж колко работи е "видяла" в очите му:)..

А, значи е въпрос на`гледна точка`. В очите;)
Аз обаче познавам жени, които се влюбват само за нещо насреща. И са искрено влюбени, представяш ли си?!!! И си вярват, ужас!
(З)мейскоооо, липсваш ми. За извънвиртуален разговор.

...не ми пиши така убийствено, а дай един такъв екземпляр насам!
:)
Ах, как ме накефихте, лейди Нестандартност...

бих Ви връчила всичките, лейди Специалност, че да има от какво да избирате))))

убийствено било...;)

трябва да има чудаци, за да има кой да "убие" тривиалниците;)

и слава, богу, все още се срещаме:)...в бялата книга на застрашените чудаци;)
...знаеш ли, чувствам поезията ти...сякаш от деца се познаваме...нещо като чуство в чувство...))))

заради пенливите кокичеви поляни на морето ще да е; трудно се изкореняват)