Прочетен: 11953 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2011 00:58
...
Четири лапи на прашен килим.
Куче едно. Със стопанин – един.
Общо два броя сами същества,
прясно изцапани с блажна боя.
На някаква пейка бяха седели
да гледат морето и птиците бели.
Беше сбогуване. Дълго, с мъгла.
Не видяха боята, не чуха дъжда...
...
Утре човекът ще заминава,
тъй де, по работа. В друга държава.
Кучето пък – обеща да го гледа
майката на Валентин, на съседа.
Малко е старичка, малко е болна,
но куче да има ще е доволна.
Тя също сама е, съседът го няма.
В затвора бил, казват, май за измама.
Нищо де, нищо. Ще минат години.
На всичките всичкото ще им премине.
На олющена пейка новото куче
стопанина си на надежда ще учи.
Забележка: човекът и кучето на фотографията не са герои от песничката. Благодаря им, че ми разрешиха да ги снимам в едно ранно майско утро.
Стисна ме за гърлото...
Стисна ме за гърлото...
Недей, мила Жени, това е само песничка!
Благодаря ти, че я прочете!
Оф, май да! ;)
(Градска, сигурна съм, че позна мястото на снимката;) )
Здравей!
Дано се съберат отново и да са щастливи заедно!
02.09.2011 09:00
след някоя и друга година
и пак ще станат двамина!
Като хвана мерника на стъпката)
Дотогава те поздравявам с един фокстрот от 60-те години: По крайбрежната улица
http://video.yandex.ru/users/lar5502/view/97/
Защото снимката е от крайбрежно място.
{}
Дано се съберат отново и да са щастливи заедно!
Дано. Мислех си защо ли героят не вземе кучето със себе си. Работата не е в транспортирането или, да речем, в липсата на "pet friendly hotels".
Май не е устроил себе си още, та камо ли животинчето... Не знам. Разсъждавам си само.
Здравей!
след някоя и друга година
и пак ще станат двамина!
Оптимистично;)
Дано!
Чакай и аз да завърша така:
Когато се върне през ...найста година,
нов дом ще издигне: с градинка, с камина.
Ще има кой с кучето да се боричка:
по всичките стаи дечица ще тичкат.
;)
Благодаря за коментара, Христо!
Удоволствието е изцяло мое! )))
Не са Герои, а само герои. Жалко, че са измислени, иначе щяха да приемат веднага предложението ти, сигурна съм).
Прекрасни думи. Пък и panta rhei )
{}
минувачи
(а кучето е красиво! и позира, гледа право в обектива и казва, че му е тъжно)
минувачи
(а кучето е красиво! и позира, гледа право в обектива и казва, че му е тъжно)
Ако кучето не беше разрешило, нямаше да снимам. Но то ме разбра...
Минувачи, сънувачи (по Мея), посрещачи-изпращачи, удушвачи, фехтовачи, натегачи, нагаждачи, "оставачи", използвачи, превозвачи, катерачи, свалячи, купувачи-продавачи, ... куче влачи, ... и кавал свири, майка плаче.
Свят като цвят. Хора и "хора", хора и кучета, хора и сенки, хора и улици.
Я да те поздравя с "Хора и улици", че днес се получи ретроден (пък и навън ръми;) )
http://vbox7.com/play:6f8bc49088&al=2&vid=187881
Поздрави, Уфи.
Валя :))))))))))
но белези ще остави.
Поздрави, Уфи.
Валя :))))))))))
Остават белези, Валюшо, и още как! Но все пак човек така е устроен - да забравя много неща. Компенсаторен механизъм. Иначе ще лудне.
Пък едновремешните бабки как са утешавали внучетата, ако се наранят лошо: "Не плачи, баби! Ще ти мине като на куче".
Странно - защо ли като на куче?
Здравей!)
За драстична промяна.
{}
Инди, благодаря ти за милите думи! Хубаво е, че си прочела надежда.
{}
Благодаря ти! Зарадва ме.
)
"Когато се върне през ...найста година,
нов дом ще издигне: с градинка, с камина.
Ще има кой с кучето да се боричка:
по всичките стаи дечица ще тичкат."
и с него песничката премина в комфортната ми зона :)))))))))
"Когато се върне през ...найста година,
нов дом ще издигне: с градинка, с камина.
Ще има кой с кучето да се боричка:
по всичките стаи дечица ще тичкат."
и с него песничката премина в комфортната ми зона :)))))))))
Знаех си;)
{}
Имам ти доверие.
))))
04.09.2011 23:24
Колко е тъжно, че често се случва.
Кучето лае щом тропне вратата -
единствен отваря я бурният вятър.
Колко е тъжно, че често се случва.
Кучето лае щом тропне вратата -
единствен отваря я бурният вятър.
Не знам. Надеждата е очакване на нещо по-добро. Кагото резултатът ни разочарова, ние, хората, сменяме надеждата. Кучетата май остават със същата. Не знам.
Здравей;)
Животинче. Зеленина. Свестни хора. За хармония.
Здравей!
Така поне си мисля аз.
Поздрави, Уффи! :)
по-свестни са от нас...
Така поне си мисля аз.
Поздрави, Уффи! :)
Здравей, Краси! Сигурна съм, че си прав.
Последната ти творба (И така...) силно ме впечатли - в добрия смисъл. Чудех се дали да не оставя един удивителен там. Мисля, че ще разбереш защо, ако прочетеш това
http://ufff.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/11/04/18-35.251101
Моля да не се брои за реклама. Пък и то не е творба.
Поздрав най-сърдечен!
Поздрави :)
Поздрави :)
Благодаря ти, Георги! Много ме зарадва. Нямам претенции за "поетеса". Пиша нещата както ги усетя. Е, имам и неща, които май си разбирам само аз, но те също не са писани да влязат в "историята на поезията", а така са ми дошли отвътре. )
С поздрав най-сърдечен!
Имаш какво да кажеш, а това е първо най-важно условие, другото идва после, макар също да е важно. Но... кой ли съм аз, та да давам оценки и да философствам. Просто ми хареса. Точка.
:)
Ти си си Ти. Всеки има право на оценка. Да.
Наистина много ме зарадва.
17.10.2011 13:06
Но ето те и теб! :)
Но ето те и теб! :)
Налага се;););)
На мен - все по-често.
)
Здравей!
“If there are no dogs in Heaven, then when I die I want to go where they went.”