Жега, ама жега. Грешка, че слязох две спирки по-рано. Не ми е до джогинг, просто ми се вървеше пеш, бааавно, много бавно. Съжалявам. Сега ще се влача по нанагорнището към къщи. Леко облекло, леки сандали, лека чанта, а ми е тежкоооо! Притиска ме околният въздух сякаш. Проклинам  своята плиткоумност. Започвам да  "мъдрувам" дали да не се кача отново на автобус и да си допътувам полагаемото, когато чувам следния разговор:
       - Мамо, като се приберем, може ли да изляза малко навън да си играя?
       - Ох, омръзнало ми е все да те прибирам от улицата!
       - Стига бе, мамо! Виж какво хубаво навънско време е!
       Става ми чоглаво. Спомням си за подобно време, позиция - минало далечно, когато и мен трудно прибираха вкъщи. Явно тогава все си ми е било`навънско`, макар че сега за пръв път чувам тази дума. И за капак ми е нещо `навътренско`. Чак кривунделско. А, не! Трябва да взема  спешни мерки, за да се отърва от тежкотоварното настроение. Обаче как?  Не ми подхожда на годините да се заровя в пясъчника, да се покатеря на близката  черница в бялото си панталонче или да викна съседките да си играем на мижанка (демек жмичка) и да се стреляме с куршумчета от теснолистен живовляк  (завиваш стъблото на примка, леко придърпваш и цък! – стреля бе! Т.е. стреляше – по смътни спомени). Да му се не види! Е как да ми е навънско! 
Точно сега няма как.
Някой друг път… в друго време. 

Това предрождественското навътренско ли е? Я се отърви от него бързо :))

Evilyosha - {}!

Бинго! Това ще да е!
Но бързо си задействах защитните механизми. Устроих си едно статично "навънско". Пльоснах се на канапето под една хууубава сянка пред най-близкия попътен коктейлбар, поръчах си накакво коктейлче: много зелено, много безалкохолно (заради жегите), с як лед, с някакви листа вътре и свежо, ама свежо. Стана чудничка имитация на навънска сиеста. Ех, ако имаше как и да си подремна там, но пусто благоприличие...!)))))

да съм навънско:)

Плажна неделя за теб!

Благодаря, плажно и за теб скоро! )

Сега!
Go for it now. The future is promised to no one.
Прегръдка от Токио. Сега!

човек да знае, че някой някъде по света се сеща за него.
Веднъж поетесата Камелия Кондова беше написала за приятелите: "Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,/великанска причина да твърдя, че светът е чудесен". Присъединявам се към думите `и.
Великански поздрав за Токио и великанска прегръдка за милата Еien в него!

Защото, Уфи, много е задушно от билкови изпарения, а и с превалявания от несбъднатости се получава съвсем навътрешно.От опит знам. Но писанието ти е леко и намекващо...какво?...че идват и плажности, но с 1 на умности .)))

Видно е, че имаш по-голям опит от мен, затова ще се доверя на преценката ти.
Плажни умнотии - аха! - намекваш за "чудаците по плажа". Да бе, къде изчезнаха всички тези хора?
)))
Здравей!

ама,ако не ти е навънско как ще ГИ срещнеш и после раците къде ще летуват? и въобще ще стане една каша...:)

Ох, да! Слава Богу, че понякога идват навънските състояния, инак бихме пропуснали всички чудаци. Че и раците)))))
Здравей!
{}

Още си спомням хубавия филм "Момчетата от улица Пал" и как едното танцуваше на път за вкъщи! И как бих искала и аз така свободно да си потанцувам! Ще избера място ,където никой не ме познава и ще затанцувам! Тъй да знаеш ! Поздрав,момиче!

Класика!
)
Виж това:
http://www.youtube.com/watch?v=31ZTzhpOKMg&feature=related

Пожелавам ти да се сбъдне твоят танц!
С поздрав най-сърдечен!

Когато отида в парка с дъщеря ми, тя често роптае - понеже си подскачам, пея, бера цветя и тя мърмори:" Мамо, чувствам се като твоя майка, спри да се държиш като тийнейджърка!":):):)
Та и на мен често ми е навънско ...:):):)

за една достойна "навънска" майка, която смело защитава честта и поддържа до блясък имиджа на така онеправданото инак майчинско съсловие. С твоя помощ графиката тръгна нагоре. Благодаря ти за което. {}
Може някой път да се присъединя към компанията, за да станем мнозинство спрямо тийнейджърската клика и да им дадем да се разберат. ))))) Жалко, че синът ми излезе вече от тийнейджърска възраст. Щеше да ми е драго да съм му опозиция))))
НО: смятам, че и само двете с теб можем да дадем навънски отпор на милиони тийнейджъри, при това без никакви жертви;) Още се смятам за доста добра на дартс, жабешки камъчета и тем подобни. Опасявам се обаче, че младежта си пада предимно по навътренските (разбирай компютърни) игри. В тази област пък татковците им станаха сериозна конкуренция, та горките дечица ще трябва да се примирят със средното положение;)
Нищо де. Всекиму своето.
Времето е наше! Венсеремос!
)))))