Зелена ниша. Бели придихания
и няколко пътеки към небето
между дърветата, по дланите разстлани,

        Жега, ама жега. Грешка, че слязох две спирки по-рано. Не ми е до джогинг, просто ми се вървеше пеш, бааавно, много бавно. Съжалявам. Сега ще се влача по нанагорнището към къщи. Леко облекло, леки сандали, лека чанта, а ми е тежко...

къщите на колела паркираха в сърцето ми
а времето препусна по ливадите
не ми е юнско

с благодарност
и намигване на/към sowhat,
тази, която ми показа как се танцуват думи

             Новата ми придобивка се побърка да цъфти. Въпреки балконския дискомфорт. Изпитвам тих ужас, откакто прочетох, че можел да стигне 1,8 м в стайни условия. Сакън! Не и сред теснотията вкъщи.
            По всичко личи, че моят...